Списание:Наука за цялостната околна среда, стр. 139980.
Вид (птичи):Червенокоронен жерав (Grus japonensis)
Резюме:
Ефективните мерки за опазване до голяма степен зависят от познанията за избора на местообитания на целевите видове. Малко се знае за характеристиките на мащаба и времевия ритъм на избора на местообитания на застрашения червенокоронен жерав, което ограничава опазването на местообитанията. Тук два червенокоронени жерава бяха проследявани с глобална система за позициониране (GPS) в продължение на две години в Национален природен резерват Янчен (YNNR). Разработен е многомащабен подход за идентифициране на пространствено-времевия модел на избор на местообитания на червенокоронените жерави. Резултатите показват, че червенокоронените жерави предпочитат да избират Scirpus mariqueter, езера, Suaeda salsa и Phragmites australis, и да избягват Spartina alterniflora. През всеки сезон съотношението на избор на местообитания за Scirpus mariqueter и езера е било най-високо съответно през деня и нощта. По-нататъшен многомащабен анализ показа, че процентното покритие на Scirpus mariqueter в мащаб от 200 m до 500 m е най-важният предиктор за всички модели на избор на местообитания, подчертавайки важността на възстановяването на голяма площ от местообитанието на Scirpus mariqueter за възстановяване на популацията на червенокороновия жерав. Освен това, други променливи влияят върху избора на местообитания в различни мащаби и техният принос варира в зависимост от сезонния и циркадния ритъм. Освен това, пригодността на местообитанията е картографирана, за да се осигури пряка основа за управление на местообитанията. Подходящата площ на дневните и нощните местообитания е представлявала съответно 5,4%–19,0% и 4,6%–10,2% от изследваната площ, което предполага спешността на възстановяването. Проучването подчертава мащаба и времевите ритми на избора на местообитания за различни застрашени видове, които зависят от малки местообитания. Предложеният многомащабен подход се прилага за възстановяването и управлението на местообитанията на различни застрашени видове.
ПУБЛИКАЦИЯТА Е ДОСТЪПНА НА:
https://doi.org/10.1016/j.scitotenv.2020.139980
