публикации_img

Моделиране на разпространението на видовете в размножителните места и пропуските в опазването на малката белочела гъска в Сибир при изменение на климата.

публикации

от Rong Fan, Jialin Lei, Entao Wu, Cai Lu, Yifei Jia, Qing Zeng и Guangchun Lei

Моделиране на разпространението на видовете в размножителните места и пропуските в опазването на малката белочела гъска в Сибир при изменение на климата.

от Rong Fan, Jialin Lei, Entao Wu, Cai Lu, Yifei Jia, Qing Zeng и Guangchun Lei

Вид (птичи):Малка белочела гъска (Anser erythropus)

Списание:Земя

Резюме:

Изменението на климата се превърна във важна причина за загубата на местообитания на птиците и промените в миграцията и размножаването им. Малката белочела гъска (Anser erythropus) има широк спектър от миграционни навици и е включена в Червения списък на IUCN (Международен съюз за опазване на природата). В това проучване е оценено разпределението на подходящи места за размножаване на малката белочела гъска в Сибир, Русия, като е използвана комбинация от сателитно проследяване и данни за изменението на климата. Характеристиките на разпределението на подходящи места за размножаване при различни климатични сценарии в бъдеще са прогнозирани с помощта на модела Maxent и са оценени пропуските в защитата. Анализът показа, че на фона на бъдещи климатични промени температурата и валежите ще бъдат основните климатични фактори, влияещи върху разпределението на местата за размножаване, а площта, свързана с подходящи местообитания за размножаване, ще показва тенденция на намаляване. Площите, посочени като оптимално местообитание, представляват само 3,22% от защитеното разпространение; въпреки това, 1 029 386,341 км²2Наблюдавано е наличие на оптимално местообитание извън защитената зона. Получаването на данни за разпространението на видовете е важно за разработването на мерки за опазване на местообитанията в отдалечени райони. Представените тук резултати могат да предоставят основа за разработване на специфични за вида стратегии за управление на местообитанията и да покажат, че трябва да се обърне допълнително внимание на защитата на откритите пространства.

ПУБЛИКАЦИЯТА Е ДОСТЪПНА НА:

https://doi.org/10.3390/land11111946