Продължителността на пролетната миграция надвишава тази на есенната миграция при големите белочели гъски (Anser albifrons) от Далечния изток.

Списание:Птичи изследвания, 10(1), стр.19.

Вид (птичи):Големи белочели гъски (Anser albifrons)

Резюме:

Теорията за миграцията предполага, а някои емпирични проучвания показват, че за да се конкурират за най-добрите места за размножаване и да увеличат репродуктивния си успех, птиците мигранти на дълги разстояния са склонни да възприемат стратегия за минимизиране на времето по време на пролетната миграция, което води до по-кратка продължителност на пролетната миграция в сравнение с тази през есента. Използвайки GPS/GSM предаватели, ние проследихме пълните миграции на 11 големи белочели гъски (Anser albifrons) между югоизточен Китай и руската Арктика, за да разкрием времето и маршрутите на миграцията на източноазиатската популация и да сравним разликата в продължителността между пролетната и есенната миграция на тази популация. Установихме, че миграцията през пролетта (79 ± 12 дни) е отнела повече от два пъти повече време, за да покрие същото разстояние, отколкото през есента (35 ± 7 дни). Тази разлика в продължителността на миграцията се определя главно от значително повече време, прекарано през пролетта (59 ± 16 дни), отколкото през есента (23 ± 6 дни) на значително повече места за кацане. Предполагаме, че тези гъски, за които се смята, че са частично капиталови размножители, са прекарали почти три четвърти от общото време на миграция на местата за пролетно спиране, за да натрупат енергийни запаси за крайна инвестиция в размножаване, въпреки че не можем да отхвърлим хипотезата, че времето на пролетното размразяване също е допринесло за продължителността на спирането. През есента те са натрупали необходимите енергийни запаси на местата за размножаване, достатъчни, за да достигнат до местата за почивка в Североизточен Китай почти без спиране, което е намалило времето за спиране през есента и е довело до по-бърза есенна миграция от пролетната.