Поведенческа пластичност и промяна на трофичната ниша: Как зимуващите гъски реагират на промяна в местообитанията.

Списание:Сладководна биология, 64(6), стр. 1183-1195.

Вид (птичи):Бобова гъска (Anser fabalis), малка белочела гъска (Anser erythropus)

Резюме:

Ускореният темп на предизвиканите от човека промени в околната среда представлява значително предизвикателство за дивата природа. Способността на дивите животни да се адаптират към промените в околната среда има важни последици за тяхната годност, оцеляване и размножаване. Поведенческата гъвкавост, незабавното приспособяване на поведението в отговор на променливостта на околната среда, може да бъде особено важна за справяне с антропогенните промени. Основната цел на това проучване беше да се определи количествено реакцията на два вида зимуващи гъски (бял боб Anser fabalis и малък белочел гъски Anser erythropus) към лошо състояние на местообитанието на популационно ниво чрез изучаване на поведението при търсене на храна. Освен това тествахме дали поведенческата пластичност може да промени трофичната ниша. Характеризирахме поведението при търсене на храна и изчислихме дневния обхват на обитаване (HR) на гъските, използвайки данни за проследяване от глобалната система за позициониране. Изчислихме стандартните елипсовидни площи, за да определим количествено ширината на нишата, използвайки стойностите на δ13C и δ15N на отделните гъски. Свързахме поведенческата пластичност с качеството на местообитанието, използвайки модели ANCOVA (анализ на ковариацията). Също така тествахме корелацията между стандартните елипсовидни площи и HR, използвайки модела ANCOVA. Открихме значителни разлики в поведението на гъските при търсене на храна между годините, що се отнася до тяхната дневна зона за търсене на храна, разстоянието и скоростта на пътуване, както и ъгъла на завиване. По-конкретно, птиците са увеличили зоната си за търсене на храна, за да задоволят дневните си нужди от енергия в отговор на лошите условия на местообитанието. Те са летели по-криволичещо и са пътували по-бързо и на по-дълги разстояния ежедневно. За застрашената малка белочела гъска всички променливи на поведение са били свързани с качеството на местообитанието. За бобовата гъска само височината на тялото (HR) и ъгълът на завиване са били корелирани с качеството на местообитанието. Птиците, особено малката белочела гъска, може да са имали по-висока трофична позиция при лоши условия. Нашите открития показват, че зимуващите гъски са показали висока степен на поведенческа пластичност. По-активното поведение при търсене на храна при лоши условия на местообитанието обаче не е довело до по-широка трофична ниша. Наличието на местообитания може да е причина за различните реакции на височината на тялото при търсене на храна и изотопната ниша на предизвиканите от човека промени в околната среда. Следователно, поддържането на естествените хидрологични режими през критичния период (т.е. септември-ноември), за да се гарантира наличието на качествени хранителни ресурси, е от основно значение за бъдещето на популациите на гъски в рамките на Източноазиатско-австралазийския миграционен път.