Доколко можем да се доверим на GPS проследяването на дивата природа? Оценка на полусвободно разпространяващия се гребенест ибис (Nipponia nippon).

Списание:PeerJ, 6, стр. 5320.

Вид (птичи):Гребенести ибиси (Nipponia nippon)

Резюме:

GPS проследяването се използва все по-често за изследвания на дивата природа през последните десетилетия, но неговата ефективност не е напълно оценена, особено за новоразработените леки предаватели. Оценихме ефективността на осем GPS предавателя, разработени в Китай, като ги прикрепихме към гребенести ибиси (Nipponia nippon), затворени в две аклиматизационни клетки, имитиращи реални местообитания. Изчислихме разстоянието между GPS местоположенията и центроида на клетките като грешка на позициониране и използвахме 95% (95-ти персентил) грешки в позиционирането, за да определим точността. Успехът на позиционирането е средно 92,0%, което е много по-високо от това в предишни проучвания. Местоположенията не бяха равномерно разпределени по клас на местоположение (LC), като местоположенията LC A и B представляваха 88,7%. Наблюдаваната 95% грешка в позиционирането в местоположенията LC A (9–39 м) и B (11–41 м) беше доста точна, докато до 6,9–8,8% от местоположенията с лошо качество бяха открити в LC C и D с грешка в позиционирането > 100 м или дори > 1000 м. Успехът и точността на позиционирането бяха различни между тестовите места, вероятно поради разликата в структурата на растителността. Следователно, ние твърдим, че тестваните предаватели биха могли да предоставят голяма част от висококачествени данни за финомащабни проучвания, както и редица местоположения с ниско качество, които се нуждаят от внимание. Предлагаме да се отчита HPOD (хоризонтално разреждане на прецизността) или PDOP (позиционно разреждане на прецизността) вместо LC като мярка за точност на местоположението за всяко местоположение, за да се гарантира идентифицирането и филтрирането на неправдоподобните местоположения.